11.08.2020 г., 9:43 ч.

Я, кученце! 

  Поезия » Философска, Друга
517 5 6

Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
 Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.

 

Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка,
 бълшиво е и лае, и отнякъде кърви.
Да му подвърлим вчерашните - два-три зал`ка,
дано не пукне тук, да цапа...А да си върви.

 

Така  храната му е все в погрешната копаня,
и всяко ритане задълго нощем му горчи.
И затова са чувствата му кости - закопани,
върти опашка, скача...Но живее без очи...
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??