11 дек. 2020 г., 10:40  

Ябълка златна – насън подарена

2.3K 9 42

Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.

 

Небето в море, в океан се разтваря,
и корабът бял към безкрая полита.
Брадатите, смели и силни корсари –
за теб капитанът отново ги пита.

 

Над приказни замъци вятър те носи,
принцеса отново е жабата блатна.
Ламя, огнедишаща, тъй – без въпроси,
сама подарява ти ябълка златна.

 

Немирният вятър поспря... И избяга,
пред къщичка цяла от крем и сладкиши.
Добра и усмихната, страшната Яга,
седи и за теб нова приказка пише.

 

А зимната нощ е студена и кратка,
сънят ти отлита за миг – към безкрая.
Света прелетял и похапнал си сладко,
очички отваряш в  познатата стая.

 

Елхата блещука, красива, зелена,
очакват те мама и татко, сестрица.
И ябълка златна – насън подарена –
на твоето детство щастливата птица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...