Ябълка златна – насън подарена
Сънуваш ли, рошаво пиленце мое?
Звездите картини рисуват ти в мрака.
С ракета летиш, като стар звездоброец,
а малкият принц и овцата те чакат.
Небето в море, в океан се разтваря,
и корабът бял към безкрая полита.
Брадатите, смели и силни корсари –
за теб капитанът отново ги пита.
Над приказни замъци вятър те носи,
принцеса отново е жабата блатна.
Ламя, огнедишаща, тъй – без въпроси,
сама подарява ти ябълка златна.
Немирният вятър поспря... И избяга,
пред къщичка цяла от крем и сладкиши.
Добра и усмихната, страшната Яга,
седи и за теб нова приказка пише.
А зимната нощ е студена и кратка,
сънят ти отлита за миг – към безкрая.
Света прелетял и похапнал си сладко,
очички отваряш в познатата стая.
Елхата блещука, красива, зелена,
очакват те мама и татко, сестрица.
И ябълка златна – насън подарена –
на твоето детство щастливата птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
