17 февр. 2009 г., 09:45

Ябълки след листопада ...

1.7K 1 20

Я Б Ъ Л К И

СЛЕД   ЛИСТОПАДА...

 

Греят ослепително край пътя -

здрави, едри - златни, превъзходни.

Дворът се е свил в пейзаж безплътен,

стонът му - в сърцето ще те бодне...

 

В края на ноември от дървото

гледат тъжно ябълки небрани,

сякаш Колелото на живота

тук е спряло с нелечими рани.

 

Листопадът, позлатил земята,

трима братя нейде е прокудил...

И я няма никаква ламята

приказно от сън да ме събуди!

 

Вее хлад от времето на Ева.

Той ще надживее плодовете,

а земята болки ще зачева...

Господи, върни и синовете!

 

     Послепис: До началото на декември тези

необрани плодове от сорта "Златна превъзходна"

бяха пощадени от силните мразове. Ако бяха от

народния сорт "Тамянка" може би нямаше да е

толкова тъжна картината, която за жалост не е

художествена измислица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...