17 февр. 2009 г., 09:45

Ябълки след листопада ...

1.7K 1 20

Я Б Ъ Л К И

СЛЕД   ЛИСТОПАДА...

 

Греят ослепително край пътя -

здрави, едри - златни, превъзходни.

Дворът се е свил в пейзаж безплътен,

стонът му - в сърцето ще те бодне...

 

В края на ноември от дървото

гледат тъжно ябълки небрани,

сякаш Колелото на живота

тук е спряло с нелечими рани.

 

Листопадът, позлатил земята,

трима братя нейде е прокудил...

И я няма никаква ламята

приказно от сън да ме събуди!

 

Вее хлад от времето на Ева.

Той ще надживее плодовете,

а земята болки ще зачева...

Господи, върни и синовете!

 

     Послепис: До началото на декември тези

необрани плодове от сорта "Златна превъзходна"

бяха пощадени от силните мразове. Ако бяха от

народния сорт "Тамянка" може би нямаше да е

толкова тъжна картината, която за жалост не е

художествена измислица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...