17 февр. 2009 г., 09:45

Ябълки след листопада ...

1.7K 1 20

Я Б Ъ Л К И

СЛЕД   ЛИСТОПАДА...

 

Греят ослепително край пътя -

здрави, едри - златни, превъзходни.

Дворът се е свил в пейзаж безплътен,

стонът му - в сърцето ще те бодне...

 

В края на ноември от дървото

гледат тъжно ябълки небрани,

сякаш Колелото на живота

тук е спряло с нелечими рани.

 

Листопадът, позлатил земята,

трима братя нейде е прокудил...

И я няма никаква ламята

приказно от сън да ме събуди!

 

Вее хлад от времето на Ева.

Той ще надживее плодовете,

а земята болки ще зачева...

Господи, върни и синовете!

 

     Послепис: До началото на декември тези

необрани плодове от сорта "Златна превъзходна"

бяха пощадени от силните мразове. Ако бяха от

народния сорт "Тамянка" може би нямаше да е

толкова тъжна картината, която за жалост не е

художествена измислица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...