Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен,
стонът му - в сърцето ще те бодне...
В края на ноември от дървото
гледат тъжно ябълки небрани,
сякаш Колелото на живота
тук е спряло с нелечими рани.
Листопадът, позлатил земята,
трима братя нейде е прокудил... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up