17.02.2009 г., 9:45

Ябълки след листопада ...

1.7K 1 20

Я Б Ъ Л К И

СЛЕД   ЛИСТОПАДА...

 

Греят ослепително край пътя -

здрави, едри - златни, превъзходни.

Дворът се е свил в пейзаж безплътен,

стонът му - в сърцето ще те бодне...

 

В края на ноември от дървото

гледат тъжно ябълки небрани,

сякаш Колелото на живота

тук е спряло с нелечими рани.

 

Листопадът, позлатил земята,

трима братя нейде е прокудил...

И я няма никаква ламята

приказно от сън да ме събуди!

 

Вее хлад от времето на Ева.

Той ще надживее плодовете,

а земята болки ще зачева...

Господи, върни и синовете!

 

     Послепис: До началото на декември тези

необрани плодове от сорта "Златна превъзходна"

бяха пощадени от силните мразове. Ако бяха от

народния сорт "Тамянка" може би нямаше да е

толкова тъжна картината, която за жалост не е

художествена измислица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...