1 июн. 2011 г., 11:18

Ябълко златна

912 0 7

Ябълко златна - FlamencoDanger and ZEMEDELEC


Аз искам като ябълка крадена
да те скрия във своята пазва...
От Бога е речено... от Бога е дадено...
Щом си до Сърце, е заразно!

Само ти така ме целуваш,
че Душата разделя се с Тялото...
Само с теб съм щастлив. Не тъгувам.
Само с теб имам чувство за Цялост.

Щом съм с тебе, по Земята не  стъпвам...
Тази нощ е следа от комета...
Ябълко златна, за мене разпъпила,
в тази нощ ти от змей си отнета...

Ще възкръснем, преродени от Цялост.
Ще делим и неземното ложе...
Даже Горе тез ябълки зряли
ще крада... и ще ям... ако може...

Ябълко златна, мома самодива,
що щеш най-сетне тогава при друг?!
Искам да зная кога си щастлива:
Змей ли щом любиш, или съпруг?!!
- - -
Скрий ме тогава - ябълка златна
на топло в твоята пазва,
там, дето ни скръбта е понятна,
ни суховеят пролазва.

Там, дето аз само тъй те целувам,
че Вселенски да ти е дивно.
Значи ли, още че век ще векува
страстта ни... Или облаче дим е?!

Да, но е важно, че днес е магия,
ти че си първопричина.
Как и къде възторга да скрия?!
Треска е - няма да мине...

Още е - щрих изумително ведър.
Мъничка смърт. Възкресение.
Аз - като морна в тъгата си веда...
Ти - на съня ми чист гения...

Лудост е, момко, тогаз да ме питаш
що ща  на друг из поляните...
Ни съм помисляла вън да се скитам,
ни пък - на друг да пристана...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ух ,че красиво!
  • Страхотен дует!
  • Е, скрий ме тогава мен - ябълка златна
    да бъда из твоята пазва,
    далеч от катрана на тежкия вратник
    сто скърби през който пролазват.

    Далеч от дувари, с които огражда
    и сетният скитник страстта си.
    Лицето си няма да черня със сажди,
    а в твоя вир устни ще квася.

    Ще грея гръдта ти по късните доби,
    косите на веда щом плисна
    подобно пшеница в смълчаната соба
    над праг, в сребро лунно накиснат.

    И пламък какъв е, насън ще се чудя
    зной трескав щом свършек си няма.
    Довчера - с прозрачна душа - пеперуда,
    днес лъч, вперен в тебе съм само.

    И няма де мине, не искам да мине
    на залеза тръпната лудост,
    а ти - уж присетен за чужди градини,
    от своя свят - мен да прокудиш.

    Е, това е и редактирания вариант. Иначе нямаше да е честно! Аз не съм убиец на желания... Туй то. Зем.
  • Аплодирам!
  • много красиви стихове...прекрасно се допълват,
    радват душата и сърцето...чудесни сте..
    сърдечни поздрави и за двама ви..

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...