ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
1 июн. 2011 г., 11:18

Ябълко златна 

  Поэзия » Любовная
720 0 7

Ябълко златна - FlamencoDanger and ZEMEDELEC


Аз искам като ябълка крадена
да те скрия във своята пазва...
От Бога е речено... от Бога е дадено...
Щом си до Сърце, е заразно!

Само ти така ме целуваш,
че Душата разделя се с Тялото...
Само с теб съм щастлив. Не тъгувам.
Само с теб имам чувство за Цялост.

Щом съм с тебе, по Земята не  стъпвам...
Тази нощ е следа от комета...
Ябълко златна, за мене разпъпила,
в тази нощ ти от змей си отнета...

Ще възкръснем, преродени от Цялост.
Ще делим и неземното ложе...
Даже Горе тез ябълки зряли
ще крада... и ще ям... ако може...

Ябълко златна, мома самодива,
що щеш най-сетне тогава при друг?!
Искам да зная кога си щастлива:
Змей ли щом любиш, или съпруг?!!
- - -
Скрий ме тогава - ябълка златна
на топло в твоята пазва,
там, дето ни скръбта е понятна,
ни суховеят пролазва.

Там, дето аз само тъй те целувам,
че Вселенски да ти е дивно.
Значи ли, още че век ще векува
страстта ни... Или облаче дим е?!

Да, но е важно, че днес е магия,
ти че си първопричина.
Как и къде възторга да скрия?!
Треска е - няма да мине...

Още е - щрих изумително ведър.
Мъничка смърт. Възкресение.
Аз - като морна в тъгата си веда...
Ти - на съня ми чист гения...

Лудост е, момко, тогаз да ме питаш
що ща  на друг из поляните...
Ни съм помисляла вън да се скитам,
ни пък - на друг да пристана...


© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ух ,че красиво!
  • Страхотен дует!
  • Е, скрий ме тогава мен - ябълка златна
    да бъда из твоята пазва,
    далеч от катрана на тежкия вратник
    сто скърби през който пролазват.

    Далеч от дувари, с които огражда
    и сетният скитник страстта си.
    Лицето си няма да черня със сажди,
    а в твоя вир устни ще квася.

    Ще грея гръдта ти по късните доби,
    косите на веда щом плисна
    подобно пшеница в смълчаната соба
    над праг, в сребро лунно накиснат.

    И пламък какъв е, насън ще се чудя
    зной трескав щом свършек си няма.
    Довчера - с прозрачна душа - пеперуда,
    днес лъч, вперен в тебе съм само.

    И няма де мине, не искам да мине
    на залеза тръпната лудост,
    а ти - уж присетен за чужди градини,
    от своя свят - мен да прокудиш.

    Е, това е и редактирания вариант. Иначе нямаше да е честно! Аз не съм убиец на желания... Туй то. Зем.
  • Аплодирам!
  • много красиви стихове...прекрасно се допълват,
    радват душата и сърцето...чудесни сте..
    сърдечни поздрави и за двама ви..
  • Страхотното е че вече имам най-новата И книга "Идилични бои"!
    Красива поезия, разкошна лирика, но тъжна... Радвам се, че успях да я изкарам извън тези рамки. Тя редактира този текст, впоследствие - аз публикувам първоизточника, защото първото е спонтанното, най-чистото!
    Гале, ако нещо съм сбъркал - прости!
    Зем.
  • Браво Краси и Галка.Страхотно е!
Предложения
: ??:??