Ябълко златна
Ябълко златна - FlamencoDanger and ZEMEDELEC
Аз искам като ябълка крадена
да те скрия във своята пазва...
От Бога е речено... от Бога е дадено...
Щом си до Сърце, е заразно!
Само ти така ме целуваш,
че Душата разделя се с Тялото...
Само с теб съм щастлив. Не тъгувам.
Само с теб имам чувство за Цялост.
Щом съм с тебе, по Земята не стъпвам...
Тази нощ е следа от комета...
Ябълко златна, за мене разпъпила,
в тази нощ ти от змей си отнета...
Ще възкръснем, преродени от Цялост.
Ще делим и неземното ложе...
Даже Горе тез ябълки зряли
ще крада... и ще ям... ако може...
Ябълко златна, мома самодива,
що щеш най-сетне тогава при друг?!
Искам да зная кога си щастлива:
Змей ли щом любиш, или съпруг?!!
- - -
Скрий ме тогава - ябълка златна
на топло в твоята пазва,
там, дето ни скръбта е понятна,
ни суховеят пролазва.
Там, дето аз само тъй те целувам,
че Вселенски да ти е дивно.
Значи ли, още че век ще векува
страстта ни... Или облаче дим е?!
Да, но е важно, че днес е магия,
ти че си първопричина.
Как и къде възторга да скрия?!
Треска е - няма да мине...
Още е - щрих изумително ведър.
Мъничка смърт. Възкресение.
Аз - като морна в тъгата си веда...
Ти - на съня ми чист гения...
Лудост е, момко, тогаз да ме питаш
що ща на друг из поляните...
Ни съм помисляла вън да се скитам,
ни пък - на друг да пристана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
