16 мар. 2016 г., 23:46

Ябълков въпрос

1.3K 3 18

Ядат ми се ябълки... искам и круша.
По давност съм Ева - Eдемска хитруша.
Произход - реброто ти (ювелирна направа,
но, всъщност, и шия да съм ме задоволява).
Сто години във сън уморих се да чакам -
как няма дворецът ми да потъне в трънака?
То не бяха джуджета и Магарешки кожи,
Пепеляшки, Жабоци, Синебради велможи...
Що чинийки измих, колко кухни преметох,
единадесет ризи от коприва изплетох...
В кулата взидана вече ми се доплака
да провесвам косите си... Ти си вееш байряка...
Водите изтекоха - фалшиво червени.
Златното свърши. Инфлационни проблеми!
Пантофките скъсах - щапукам си боса.
И как да реша по принцески въпроса?
Хайде, идвай накрая, принце, писна ми вече -
много приказки станаха, а животът изтече...
Ти набра ли ми ябълки? Вече  съм гладна.

Или още ги чакаш под дървото да паднат?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...