Ябълков въпрос
Ядат ми се ябълки... искам и круша.
По давност съм Ева - Eдемска хитруша.
Произход - реброто ти (ювелирна направа,
но, всъщност, и шия да съм ме задоволява).
Сто години във сън уморих се да чакам -
как няма дворецът ми да потъне в трънака?
То не бяха джуджета и Магарешки кожи,
Пепеляшки, Жабоци, Синебради велможи...
Що чинийки измих, колко кухни преметох,
единадесет ризи от коприва изплетох...
В кулата взидана вече ми се доплака
да провесвам косите си... Ти си вееш байряка...
Водите изтекоха - фалшиво червени.
Златното свърши. Инфлационни проблеми!
Пантофките скъсах - щапукам си боса.
И как да реша по принцески въпроса?
Хайде, идвай накрая, принце, писна ми вече -
много приказки станаха, а животът изтече...
Ти набра ли ми ябълки? Вече съм гладна.
Или още ги чакаш под дървото да паднат?...
.
