Яхнала кон Шарколия
Морен хайдутин са моите мисли,
яхнали кон Шарколия,
стрелят с пищов по луната
и дишат барута на спомени.
Гонят ги страсти запенени,
като ято устремени орли,
и когато за миг ги застигна –
като с нож ми разсичат душата.
Все към върхари ме гони
вятър из чепкани сури мъгли.
Само за миг слизам в равното -
слънцето да превърже душата ми.
После запасвам чифтето пищови,
в канията – островърхи мечти,
към поредния връх да пришпоря
кончето Шарколия
и...
нека ме води...
The show must go on!
Дори да боли!
Весела ЙОСИФОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
