11 апр. 2010 г., 00:15  

Яхнала кон Шарколия

3K 0 41

Морен хайдутин са моите мисли,
яхнали кон Шарколия,
стрелят с пищов по луната
и дишат барута на спомени.

Гонят ги страсти запенени,
като ято устремени орли,
и когато за миг ги застигна –
като с нож ми разсичат душата.

Все към върхари ме гони
вятър из чепкани сури мъгли.
Само за миг слизам в равното -
слънцето да превърже душата ми.

После запасвам чифтето пищови,
в канията – островърхи мечти,
към поредния връх да пришпоря
кончето Шарколия
и...
нека ме води...
The show must go on!
Дори да боли!

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...