Яхнала кон Шарколия
Морен хайдутин са моите мисли,
яхнали кон Шарколия,
стрелят с пищов по луната
и дишат барута на спомени.
Гонят ги страсти запенени,
като ято устремени орли,
и когато за миг ги застигна –
като с нож ми разсичат душата.
Все към върхари ме гони
вятър из чепкани сури мъгли.
Само за миг слизам в равното -
слънцето да превърже душата ми.
После запасвам чифтето пищови,
в канията – островърхи мечти,
към поредния връх да пришпоря
кончето Шарколия
и...
нека ме води...
The show must go on!
Дори да боли!
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
