Ялово дърво
За лудостта му никой го не пита,
надменно, важно крачи като крал,
след него кланяща се паплач - свита…
На чужд гръб наглият добре живял.
На краха и срама му ще заложа:
„Провала свой, „карлю“, ще понесеш!“
О, простота свещена, мили Боже,
за лешояди скоро ще е леш.
Позорът толкоз много му отива,
а пъчеше се твърд като гранит.
Дървото расло ялово и криво
отсечено ще бъде, „кралят“ - бит.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
