16 jun 2024, 14:43  

Ялово дърво 

  Poesía » Otra
337 5 13

За лудостта му никой го не пита,

надменно, важно крачи като крал,

след него кланяща се паплач - свита…

На чужд гръб наглият добре живял.

 

На краха и срама му  ще заложа:

„Провала свой, „карлю“, ще понесеш!“

О, простота свещена,  мили Боже,

за лешояди скоро ще е леш.

 

Позорът толкоз много му отива, 

а пъчеше се твърд като гранит.

Дървото расло ялово и криво

отсечено ще бъде, „кралят“ - бит. 

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Буриме »

9 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??