За лудостта му никой го не пита,
надменно, важно крачи като крал,
след него кланяща се паплач - свита…
На чужд гръб наглият добре живял.
На краха и срама му ще заложа:
„Провала свой, „карлю“, ще понесеш!“
О, простота свещена, мили Боже,
за лешояди скоро ще е леш.
Позорът толкоз много му отива,
а пъчеше се твърд като гранит.
Дървото расло ялово и криво
отсечено ще бъде, „кралят“ - бит.
© Златка Чардакова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
