За лудостта му никой го не пита,
надменно, важно крачи като крал,
след него кланяща се паплач - свита…
На чужд гръб наглият добре живял.
На краха и срама му ще заложа:
„Провала свой, „карлю“, ще понесеш!“
О, простота свещена, мили Боже,
за лешояди скоро ще е леш.
Позорът толкоз много му отива,
а пъчеше се твърд като гранит.
Дървото расло ялово и криво
отсечено ще бъде, „кралят“ - бит.
© Златка Чардакова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
