16.06.2024 г., 14:43 ч.  

Ялово дърво 

  Поезия » Друга
165 5 12

За лудостта му никой го не пита,

надменно, важно крачи като крал,

след него кланяща се паплач - свита…

На чужд гръб наглият добре живял.

 

На краха и срама му  ще заложа:

„Провала свой, „карлю“, ще понесеш!“

О, простота свещена,  мили Боже,

за лешояди скоро ще е леш.

 

Позорът толкоз много му отива, 

а пъчеше се твърд като гранит.

Дървото расло ялово и криво

отсечено ще бъде, „кралят“ - бит. 

© Златка Чардакова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??