23 янв. 2020 г., 11:50

Яне ле

910 1 9

 - Яне ле, ябълко златна,

гладен съм! Дай ми да ядна!

 - Не мой лудо! Още съм зелена!

- Яне ле, ябълко златна,

жаден съм! Дай ми да пийна!

 - Не мой лудо! Още съм зелена!

Чакай ме да узрея!

Златен цвят да налея!

Чакай да напълня сокове!

Тогаз прати сватове!

 Тогаз ще те лудо нахраня!

Нахраня, още напоя!

Млада клонка от тебе ще родя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Пепи! Когато някой ровне назад ме трогва до дъното на душата!
  • Какъв хубав гоблен си съшила! Поздрав, гобленке!
  • Иржи! Мила! Рядка птица в моя свят! Благодаря, че си го почела! Трогната съм!
  • Сега..няма зрелост, няма сватове...."женят" се още деца...на семейни начала... и не питат никого...рядко мислят за деца....друга романтика виждат в това! Въобще всички сме подвластни на времето! А ти, Марги, много добре се справяш с фолклорното творчество!
  • Благодаря! Много е права!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...