1 янв. 2015 г., 19:26

Януарски мечти

1.3K 0 6

 


Студените слънца на януари 
по преспите от сняг напичат – 
закачат клоните на кестените стари,
нослетата на кучетата щипят,


облизват бузки с ледено езиче,
навират вятъра в ушите…
Слънцата в януари не приличат
на летните слънца в косите.


Разрошен щрих е всяка тяхна ласка,
незнайни пътища чертае…
Такива са метличките им… драскат
надеждата в сърцата ни… Мечтае


и малкото врабче в клонака дръзко –
трохи, гнездо… за новото начало.
Мечтите му хвърчат, в снега се тръскат…
А януарската душа е бяла.

Блестят слънцата в покриви, комини,
в прозорците от лед надничат.
„Дошла е Новата година” –
слънчевите пръсти пишат…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Размечтах се и аз, Нели...да е късметлийска новата година и за теб и близките ти! Стопли ме този стих, нищо че навън е студен февруарски ден!
  • Благодаря ти, Дочи! Честита да е Новата година! И нека нова надежда и нови мечти има в нея.
  • "Разрошен щрих е всяка тяхна ласка,
    незнайни пътища чертае…
    Такива са метличките им… драскат
    надеждата в сърцата ни… Мечтае"

    Прекрасно е,че в студените очи на януари
    съзираш топлината на мечтите.
    Това е смелостта да се изправиш
    и да се бориш, за това което искаш...

    Честита да ти е, Нели!
  • Честита нова година, Сеси, Мисана!
  • Честита Нова година! Чудесно стихотворение! Носи невероятно хубаво настроение-за едно чисто и изпълнено с мечти ново начало!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...