1.01.2015 г., 19:26

Януарски мечти

1.3K 0 6

 


Студените слънца на януари 
по преспите от сняг напичат – 
закачат клоните на кестените стари,
нослетата на кучетата щипят,


облизват бузки с ледено езиче,
навират вятъра в ушите…
Слънцата в януари не приличат
на летните слънца в косите.


Разрошен щрих е всяка тяхна ласка,
незнайни пътища чертае…
Такива са метличките им… драскат
надеждата в сърцата ни… Мечтае


и малкото врабче в клонака дръзко –
трохи, гнездо… за новото начало.
Мечтите му хвърчат, в снега се тръскат…
А януарската душа е бяла.

Блестят слънцата в покриви, комини,
в прозорците от лед надничат.
„Дошла е Новата година” –
слънчевите пръсти пишат…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Размечтах се и аз, Нели...да е късметлийска новата година и за теб и близките ти! Стопли ме този стих, нищо че навън е студен февруарски ден!
  • Благодаря ти, Дочи! Честита да е Новата година! И нека нова надежда и нови мечти има в нея.
  • "Разрошен щрих е всяка тяхна ласка,
    незнайни пътища чертае…
    Такива са метличките им… драскат
    надеждата в сърцата ни… Мечтае"

    Прекрасно е,че в студените очи на януари
    съзираш топлината на мечтите.
    Това е смелостта да се изправиш
    и да се бориш, за това което искаш...

    Честита да ти е, Нели!
  • Честита нова година, Сеси, Мисана!
  • Честита Нова година! Чудесно стихотворение! Носи невероятно хубаво настроение-за едно чисто и изпълнено с мечти ново начало!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...