Студените слънца на януари
по преспите от сняг напичат –
закачат клоните на кестените стари,
нослетата на кучетата щипят,
облизват бузки с ледено езиче,
навират вятъра в ушите…
Слънцата в януари не приличат
на летните слънца в косите.
Разрошен щрих е всяка тяхна ласка,
незнайни пътища чертае…
Такива са метличките им… драскат
надеждата в сърцата ни… Мечтае
и малкото врабче в клонака дръзко –
трохи, гнездо… за новото начало.
Мечтите му хвърчат, в снега се тръскат…
А януарската душа е бяла.
Блестят слънцата в покриви, комини,
в прозорците от лед надничат.
„Дошла е Новата година” –
слънчевите пръсти пишат…
© Нели Господинова Всички права запазени