Янус*
Лицето ти е строго и любимо,
човешки лик и камък от скала.
Там светят пламъци неукротими
и тайни Зевсови завинаги мълчат.
В гласа ти изворни води клокочат
и мах на силна птица чувам изведнъж.
Светулки кацат и жълтеят точици -
в очите ти на силен и уверен мъж.
Ръцете – клони и самотни лодки:
ту топли като майски дъжд,
ту котви тежки при безветрие, ...