Янус*
Лицето ти е строго и любимо,
човешки лик и камък от скала.
Там светят пламъци неукротими
и тайни Зевсови завинаги мълчат.
В гласа ти изворни води клокочат
и мах на силна птица чувам изведнъж.
Светулки кацат и жълтеят точици -
в очите ти на силен и уверен мъж.
Ръцете – клони и самотни лодки:
ту топли като майски дъжд,
ту котви тежки при безветрие,
пристанища без фар и снежен път.
Не бдиш ли до вратата? Пътьом ли си?
На прага аз съм Яна и те чакам.
Да бъдеш с нас и тук. В мълчание
тъка любов и кърпи против уроки.
Ютурна ли те мами? Вятър ли те тласна?
Съзирам само стъпка в пясъка,
долавям мускуса на мъж
и мрака сляп прегръщам като статуя.
Съдба тревожна – ничия да съм,
след теб, с лицата две и многото ти тайни,
да кретам и като скорец среднощен
да крада остатъци. А друга да се грее на пожара ти.
Любовната нега не е сакрален дан,
елей в потир не е за милите на бога,
че Той наказва само слаби хора,
а силните вървят сами, звезда като ги води.
*Янус е бог на вратите и пътя в римската митология. Две от трите му жени са се казвали Ютурна и Яна. Изобразяван е с две лица.
© Златина Георгиева Всички права запазени