Янус*

Лицето ти е строго и любимо,

човешки лик и камък от скала.

Там светят пламъци неукротими

и тайни Зевсови завинаги мълчат.

В гласа ти изворни води клокочат

и мах на силна птица чувам изведнъж.

Светулки кацат и жълтеят точици -

в очите ти на силен и уверен мъж.

Ръцете – клони и самотни лодки:

ту топли като майски дъжд,

ту котви тежки при безветрие,

пристанища без фар и снежен път.

Не бдиш ли до вратата? Пътьом ли си?

На прага аз съм Яна и те чакам.

Да бъдеш с нас и тук. В мълчание

тъка любов и кърпи против уроки.

Ютурна ли те мами? Вятър ли те тласна?

Съзирам само стъпка в пясъка,

долавям мускуса на мъж

и мрака сляп прегръщам като статуя.

Съдба тревожна – ничия да съм,

след теб, с лицата две и многото ти тайни,

да кретам и като скорец среднощен

да крада  остатъци. А друга да се грее  на пожара ти.

Любовната нега не е сакрален дан,

елей в потир не е за милите на бога,

че Той наказва само слаби хора,

а силните вървят сами, звезда като ги води.

*Янус е бог на вратите и пътя в римската митология. Две от трите му жени са се казвали Ютурна и Яна. Изобразяван е с две лица.