17 нояб. 2006 г., 19:56
Живея до дървото с ясписи,
лъчите им се гонят ,
мамят ме,
усмихват се в лицата на деца.
А шепите ми - пълни с пламъци,
изящни малки стъкълца,
в очите, жадни, детски, бляскави,
рисуват ясписовата дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация