1 апр. 2020 г., 17:10
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени.
По-лесно е да избягаш в мрака,
отколкото със светлината моя
да умножаваш тишината
в безкрайното си тяло -
спусък срещу самотата.
Под обесеното небе,
където всички думи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация