Юлски безсъници
Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва,
с маково момчешки свян.
Срамежлив е и притихва,
в ракитака разлюлян.
Рибка мъничка сребрее,
над реката спи дъга.
По момичешки се смее,
на момчешката тъга.
Облак разтъжи копнежа,
на самотния хлапак,
хвърля му дъждовна мрежа,
за да го усмихне пак.
Като кръгче във водата,
мъката му се топи.
Хуква юли по Земята,
вятър в дланите му спи.
Сипе слънчевото злато,
грее всеки тъмен кът.
Милва птиците, цветята,
в жито макове цъфтят.
Сред тревите завъртулки -
стъпките му - огнен дъжд.
Светят влюбени светулки...
И момчето става мъж.
Любовта му във сърцето,
пак изписва таен знак.
Влюбено Луната свети...
Не заспивам. А и как?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
