Юлски безсъници
Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва,
с маково момчешки свян.
Срамежлив е и притихва,
в ракитака разлюлян.
Рибка мъничка сребрее,
над реката спи дъга.
По момичешки се смее,
на момчешката тъга.
Облак разтъжи копнежа,
на самотния хлапак,
хвърля му дъждовна мрежа,
за да го усмихне пак.
Като кръгче във водата,
мъката му се топи.
Хуква юли по Земята,
вятър в дланите му спи.
Сипе слънчевото злато,
грее всеки тъмен кът.
Милва птиците, цветята,
в жито макове цъфтят.
Сред тревите завъртулки -
стъпките му - огнен дъжд.
Светят влюбени светулки...
И момчето става мъж.
Любовта му във сърцето,
пак изписва таен знак.
Влюбено Луната свети...
Не заспивам. А и как?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
