8 июл. 2018 г., 11:27

Юлско

568 3 10

От тази сутрин съм море.

Вълните ми за обич пеят.

Дано и фарът разбере,

какво ми шепне тихо кеят.

 

Знам, в бляскавата синева

ще ме докосне с тиха нежност

една мелодия. Една

любов ще ми е неизбежност.

 

Ще се протягам страстно аз

изпод целувките на бриза.

Ще гасна в шеметен екстаз,

когато юли влюбен слиза

 

по стълби от лъчи и смях

и в мислите ми млад наднича.

Ще съм море... Нима е грях

към лятото да се затичам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...