8 июл. 2018 г., 11:27

Юлско

563 3 10

От тази сутрин съм море.

Вълните ми за обич пеят.

Дано и фарът разбере,

какво ми шепне тихо кеят.

 

Знам, в бляскавата синева

ще ме докосне с тиха нежност

една мелодия. Една

любов ще ми е неизбежност.

 

Ще се протягам страстно аз

изпод целувките на бриза.

Ще гасна в шеметен екстаз,

когато юли влюбен слиза

 

по стълби от лъчи и смях

и в мислите ми млад наднича.

Ще съм море... Нима е грях

към лятото да се затичам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...