Малко пъстро котараче,
понапърчило мустаче,
с бодра стъпка в двора ходи.
Има да прави геройства!
Има да плаши злодеи!
Страшни миризми го водят!
Непознати войнства
смята в драките да намери.
Оглежда се и се чумери.
Внезапно съскане го стресна.
Седна на дупе и по челото се плесна.
Съседската котка пристъпя странично...
Извила опашка, проверява лично
какъв герой се е извъдил!
Котарачето козината навири,
изправи се, опита да изсъска...
Вместо това изписка само:
Помощ! Помощ, мамо!
Мама мигом появи се.
Юначето прегърна и нежно го облиза.
На нахалната съседка изръмжа,
протегна се, блаженно замижа...
Котарачето заспа и засънува,
как съседката за милост моли
и обещава вече в тях да не палува.
© Маргарита Ангелова Все права защищены