18 jul 2017, 13:37

Юначе

  Poesía
719 0 12

Малко пъстро котараче,

понапърчило мустаче,

с бодра стъпка в двора ходи.

Има да прави геройства!

Има да плаши злодеи!

Страшни миризми го водят!

Непознати войнства

смята в драките да намери.

Оглежда се и се чумери.

Внезапно съскане го стресна.

Седна на дупе и по челото се плесна.

Съседската котка пристъпя странично...

Извила опашка, проверява лично

какъв герой се е извъдил!

Котарачето козината навири,

изправи се, опита да изсъска...

Вместо това изписка само:

Помощ! Помощ, мамо!

Мама мигом появи се.

Юначето прегърна и нежно го облиза.

На нахалната съседка изръмжа,

протегна се, блаженно замижа...

Котарачето заспа и засънува,

как съседката за милост моли

и обещава вече в тях да не палува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малките юначета вече завладяват малкият си дворен свят. Люлеят се в хамака, борят се със знамето на пилона, камуфлажната мрежа над колите трепери от тях! Намерили са път към прозореца на втория етаж и нахлуват в стаята, отнасяйки мрежата. Страшни са! Майка им участва в лудориите. Поне за сега не мисли за други котета.
  • Хаха, супер юначе! Много ги обичам аз, поздрави с усмивки!
  • Добро утро, приятели! От мен и от юначето! Вчера не бяхме на линия, но днес ви обещавам, че ще ви държа в течение на неговите геройства. Оказ се много бойно котараче Негови прототипи са мойте малки котанчовци. Две момичета и 2 момчета..
  • Всеки търси майчина закрила.Но когато порасне да му мислят котките,най вече съседските!
  • !!!☺☺☺

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...