18.07.2017 г., 13:37

Юначе

717 0 12

Малко пъстро котараче,

понапърчило мустаче,

с бодра стъпка в двора ходи.

Има да прави геройства!

Има да плаши злодеи!

Страшни миризми го водят!

Непознати войнства

смята в драките да намери.

Оглежда се и се чумери.

Внезапно съскане го стресна.

Седна на дупе и по челото се плесна.

Съседската котка пристъпя странично...

Извила опашка, проверява лично

какъв герой се е извъдил!

Котарачето козината навири,

изправи се, опита да изсъска...

Вместо това изписка само:

Помощ! Помощ, мамо!

Мама мигом появи се.

Юначето прегърна и нежно го облиза.

На нахалната съседка изръмжа,

протегна се, блаженно замижа...

Котарачето заспа и засънува,

как съседката за милост моли

и обещава вече в тях да не палува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малките юначета вече завладяват малкият си дворен свят. Люлеят се в хамака, борят се със знамето на пилона, камуфлажната мрежа над колите трепери от тях! Намерили са път към прозореца на втория етаж и нахлуват в стаята, отнасяйки мрежата. Страшни са! Майка им участва в лудориите. Поне за сега не мисли за други котета.
  • Хаха, супер юначе! Много ги обичам аз, поздрави с усмивки!
  • Добро утро, приятели! От мен и от юначето! Вчера не бяхме на линия, но днес ви обещавам, че ще ви държа в течение на неговите геройства. Оказ се много бойно котараче Негови прототипи са мойте малки котанчовци. Две момичета и 2 момчета..
  • Всеки търси майчина закрила.Но когато порасне да му мислят котките,най вече съседските!
  • !!!☺☺☺

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...