24 нояб. 2017 г., 15:12

Юнаци

599 0 0

            Юнаци
    
Под ропота на конски бяг
се чува ек на български юнак,
лежи и пъшка от дълбоки рани
и гордо той смъртта си чака.
Ефендифовата свита иде 
конски ропот се надига,
хрътки злокобно вият.
Вятъра вее мирис кървав,
тираните наближават, 
юнака стиснал сабя, 
глава не поклаща,
гледа звездите 
и пламък бавно гасне в очите.
 Изведнъж ротата се спря,
пронизващ куршум изтрещя. 
Турци псуват, псета лаят,
Ефенди паша отчаяно реве
,,Стройте се, страхливци, вадете оръжие”
Идат българските чети,
напети, снажни, млади, здрави,
със саби сребристи, блестящи.
И войвода Чавдар рече: 
,,Турски глави да падат,
помен от тях да няма.”
Настане бой, кърви черни 
се леят, меса по земята,
кокали от трупове изкачат,
ротата лази
МИЛОСТ...
…. НЯМА.
Псета бягат, Пламнали каруци се обръщат,
а овци с вълчи кожи цвилят.
Що рече Чавдар това и стана,
турчин дишащ не остана.
Изведнъж вик гръмна в тишината,
ПОБЕДА
и всеки се потупа, 
глава поклаща
радост победоносна 
Сърца млади заобхваща.
А от юнака в гората 
последна сълза капна 
и в мир дълбоко заспа
гледайки Най-греющата звезда.

                                                     Ева Цанкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva cankova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...