Юнаци
    
Под ропота на конски бяг
се чува ек на български юнак,
лежи и пъшка от дълбоки рани
и гордо той смъртта си чака.
Ефендифовата свита иде 
конски ропот се надига,
хрътки злокобно вият.
Вятъра вее мирис кървав,
тираните наближават, 
юнака стиснал сабя, 
глава не поклаща,
гледа звездите 
и пламък бавно гасне в очите.
 Изведнъж ротата се спря,
пронизващ куршум изтрещя. 
Турци псуват, псета лаят,
Ефенди паша отчаяно реве
,,Стройте се, страхливци, вадете оръжие”
Идат българските чети,
напети, снажни, млади, здрави,
със саби сребристи, блестящи.
И войвода Чавдар рече: 
,,Турски глави да падат,
помен от тях да няма.”
Настане бой, кърви черни 
се леят, меса по земята,
кокали от трупове изкачат,
ротата лази
МИЛОСТ...
…. НЯМА.
Псета бягат, Пламнали каруци се обръщат,
а овци с вълчи кожи цвилят.
Що рече Чавдар това и стана,
турчин дишащ не остана.
Изведнъж вик гръмна в тишината,
ПОБЕДА
и всеки се потупа, 
глава поклаща
радост победоносна 
Сърца млади заобхваща.
А от юнака в гората 
последна сълза капна 
и в мир дълбоко заспа
гледайки Най-греющата звезда.

                                                     Ева Цанкова