1 июн. 2012 г., 09:38

Юни

1.6K 0 14

ЮНИ


Почти е мръкнало, но вкъщи все още не ми се прибира.

Стоя сред пчелина  и припалвам от пухалката стара.

Дълго гледам как от небето звездите полека извират...

Закъсняла пчела промърмори, че на звезда ù прилича и мойта цигара.

 

После става толкова тихо, че дори ей тук заболява!

Миг тишина. Млъква щурецът, даже луната по-тихичко грее

и по Млечния път Оня спира да пръска своята плява,

защото след малко ще дойде тъжният час на славея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ст Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...