1 июн. 2012 г., 09:38

Юни

1.6K 0 14

ЮНИ


Почти е мръкнало, но вкъщи все още не ми се прибира.

Стоя сред пчелина  и припалвам от пухалката стара.

Дълго гледам как от небето звездите полека извират...

Закъсняла пчела промърмори, че на звезда ù прилича и мойта цигара.

 

После става толкова тихо, че дори ей тук заболява!

Миг тишина. Млъква щурецът, даже луната по-тихичко грее

и по Млечния път Оня спира да пръска своята плява,

защото след малко ще дойде тъжният час на славея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ст Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...