Jun 1, 2012, 9:38 AM

Юни

1.6K 0 14

ЮНИ


Почти е мръкнало, но вкъщи все още не ми се прибира.

Стоя сред пчелина  и припалвам от пухалката стара.

Дълго гледам как от небето звездите полека извират...

Закъсняла пчела промърмори, че на звезда ù прилича и мойта цигара.

 

После става толкова тихо, че дори ей тук заболява!

Миг тишина. Млъква щурецът, даже луната по-тихичко грее

и по Млечния път Оня спира да пръска своята плява,

защото след малко ще дойде тъжният час на славея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ст All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...