ЮНИ
Почти е мръкнало, но вкъщи все още не ми се прибира.
Стоя сред пчелина и припалвам от пухалката стара.
Дълго гледам как от небето звездите полека извират...
Закъсняла пчела промърмори, че на звезда ù прилича и мойта цигара.
После става толкова тихо, че дори ей тук заболява!
Миг тишина. Млъква щурецът, даже луната по-тихичко грее
и по Млечния път Оня спира да пръска своята плява,
защото след малко ще дойде тъжният час на славея.