28 окт. 2012 г., 20:26

За бабаитите

499 0 0

Аз търся новините общо взето
и щракам копчето на "Хоризонт".
След музиката, както е прието,
разпищови се ядосан слон!

А слюнките му по мен захвърчаха...
Аз в ъгъла се свих полу спасен!
Разбрах от него, че вече сме на края 
и че светът от него е творен...

Че вече сме без хляб и лимонада,
че в гащите  едва стоя от глад,
че мразя демокрацията млада 
и че жадувам страшно за обрат!


Че е добре да стягаме колана...
Да хвърлиме по някой килограм...
И да ги славя още от зарана...
И просто задника си да им дам!

Днес пак се вихрят старите ченгета,
разплювали са се над нас без страх!...
България едва от тях изкрета...
На другиго прехвърлят своя грях!

Със всички сили правят канонада!
Надяват се да найдат в нас слуги...
Попържат всички други със наслада!
Народът ни как още ги търпи!?

С лъжи, с измислици и компромати 
света наоколо те пръскат с кал!
Запасът им от думи  щом се  клати,
се пипаш ти, дали си още цял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...