Oct 28, 2012, 8:26 PM

За бабаитите

  Poetry » Civic
498 0 0

Аз търся новините общо взето
и щракам копчето на "Хоризонт".
След музиката, както е прието,
разпищови се ядосан слон!

А слюнките му по мен захвърчаха...
Аз в ъгъла се свих полу спасен!
Разбрах от него, че вече сме на края 
и че светът от него е творен...

Че вече сме без хляб и лимонада,
че в гащите  едва стоя от глад,
че мразя демокрацията млада 
и че жадувам страшно за обрат!


Че е добре да стягаме колана...
Да хвърлиме по някой килограм...
И да ги славя още от зарана...
И просто задника си да им дам!

Днес пак се вихрят старите ченгета,
разплювали са се над нас без страх!...
България едва от тях изкрета...
На другиго прехвърлят своя грях!

Със всички сили правят канонада!
Надяват се да найдат в нас слуги...
Попържат всички други със наслада!
Народът ни как още ги търпи!?

С лъжи, с измислици и компромати 
света наоколо те пръскат с кал!
Запасът им от думи  щом се  клати,
се пипаш ти, дали си още цял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...