За баща ми
Една сълза, скрита под тъмните стъкла на златни очила.
Напомня как държеше моята ръка да не падна в калта.
Здрав и силен съм сега,
но гледам в небето през нощта!
Там някъде си , като звезда.
Без глас рева и пари таз сълза.
Липсваш ми ...
Силен съм и здраво за ръка държа мойте деца, да не падат в калта. Научи ме така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Димитров Все права защищены