29.08.2021 г., 0:24 ч.  

За баща ми 

  Поезия » Свободен стих
911 0 0

Една сълза, скрита под тъмните стъкла на златни очила. 

Напомня как държеше моята ръка да не падна в калта.

Здрав и силен съм сега,

но гледам в небето през нощта! 

Там някъде си , като звезда.

Без глас рева  и пари  таз сълза.

Липсваш ми ...

 Силен съм и здраво за ръка държа мойте деца, да не падат  в калта. Научи ме така! 

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??