За бедността на ковчежника
Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време
най-беден ковчежник си ти -
трупаш горящи сърца, със сраснали клеми,
но в тебе самия липсват такива следи.
Захвърли ме - в душевна мизерия!
Да беше мълчал! Но тишината ти се свиди.
Ще преглътна липсата ти. И безверието.
И, по реда си, някой ден - обидата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божана Всички права запазени
