Да - оставяш следи! Вкаменелости,
издълбани в сърцето. До кръв.
Наивно - от страна на моята зрелост
да надуши разложена стръв.
Но в това недолюбено време
най-беден ковчежник си ти -
трупаш горящи сърца, със сраснали клеми,
но в тебе самия липсват такива следи.
Захвърли ме - в душевна мизерия!
Да беше мълчал! Но тишината ти се свиди.
Ще преглътна липсата ти. И безверието.
И, по реда си, някой ден - обидата.
© Божана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
