22 апр. 2012 г., 12:15

За безпризорните тъги

1.4K 0 14

 

За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена? Затова ли, че пак пролетта ми е есенна?   И дъждът, като ничий любим, обладава безстрастно прозореца. И очите ми пълни със дим -
чак догоре са.   Тя е тиха, почти не боли, само съхне по гърлото грапаво. Чак си мисля - дали пък, дали търси някого?   Някой, който да стане подслон, и навярно в това си приличаме. Двете търсим: тя – своя нов дом аз – обичане.   Е, така и така е дошла,
между сродни души няма трикове. Май ще взема да я приютя в шепа стихове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!!
  • Абе, поне веднъж да се "препъна"като те чета...да, ама не!Респект!
  • Благодаря ви от сърце
    Краси, човеко, невероятно ме изкефи твоята римувана приказка - благодаря ти за неочаквания подарък (примрях по тази "рижа брада" )
    И на всички - радвам се, че идвате
  • Как може да е толкова хубаво!
  • Кой,каквото търси-намира...
    Поздравления за този стих,Роси!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...