За безпризорните тъги
За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена? Затова ли, че пак пролетта ми е есенна? И дъждът, като ничий любим, обладава безстрастно прозореца. И очите ми пълни със дим -
чак догоре са. Тя е тиха, почти не боли, само съхне по гърлото грапаво. Чак си мисля - дали пък, дали търси някого? Някой, който да стане подслон, и навярно в това си приличаме. Двете търсим: тя – своя нов дом аз – обичане. Е, така и така е дошла,
между сродни души няма трикове. Май ще взема да я приютя в шепа стихове.
© Росица All rights reserved.
