За билки
За билки
В градините на младостта,
там където вятър скита
и на цветовете сладостта
ме опива до насита.
Стоях със бира във ръка,
на пейката прогнила, стара,
а от нейде любовта
събираше пари с китара.
Там танцуваше и ти,
спомен мой от чудно лято,
виждах твоите очи
и целувах тялото богато.
Че беше с всичко надарена
и сияйна твоята осанка,
любовта ни споделена,
полегнала си бе на сянка.
Тук под същото дърво
други двама се целуват
и усмихва им се то,
и през времената плува.
Листи нежно се докосват
и си шепнат тихом скрито,
на небе звезди се просват,
от любов – небе извито.
И подухва вечерта
в мойта празна бирена бутилка,
спя във меката трева
и сънувам, че събирам билки.
botyo
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бойко Беров Все права защищены
