За България
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.
Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.
А ти - безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.
Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
