3.06.2008 г., 9:19

За България

844 0 9
В очите ти - бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.

Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.

А ти - безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.

Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...