3.06.2008 г., 9:19 ч.

За България 

  Поезия » Друга
661 0 9
В очите ти - бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.

Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.

А ти - безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.

Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.






© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??