Jun 3, 2008, 9:19 AM

За България

  Poetry » Other
842 0 9
В очите ти - бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.

Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.

А ти - безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.

Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...