Jun 3, 2008, 9:19 AM

За България

  Poetry » Other
843 0 9
В очите ти - бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.

Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.

А ти - безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.

Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...