ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)
43 1975
9 окт. 2023 г., 12:36

За челото и ритниците 

  Поэзия » Философская
585 3 18

                                       

 

                                            

                                                                         Ритниците отзад ги помня всички.

Дузина бяха, толкова поне!

И раните зарастваха самички,

корички ронех от одрани колене.

 

Изправях се, изтупвах се и пак,

поемах аз по моите пътеки.

Желаех, давах, можех, знаех как

и вземах аз решения нелеки.

 

Ритници подли, само помислете!

С воля можеш да ги изтърпиш.

Но злобните ритници, запомнете!

След тях не падаш, а летиш!

 

Платих поуките си с рани и сълзи.

Аз знам, съдбата рядко даром дава.

Не  се предавах, само слабият пълзи.

Съдбата често мисли, че е права.

 

Когато минал си с изправено чело,

когато станал си и си дори политнал.

Помни, съдбата е Виенско колело!

С иронията вече си привикнал.

 

                                                                        Съдбата – шарено, ръждиво  колело.

Ритниците, там често са отдолу.

Отгоре падането става по чело.

Това, изпитано, е истината… гола!

© Люси Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ударите на съдбата по челото означават, че не сте обърнали достатъчно внимание на нейните ритници по задника »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??