argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
4 янв. 2019 г., 13:12

За честта на единака 

  Поэзия
817 10 6


Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.

 

Брутално горд до съхнещия корен
на всяка обич, в дом несподелена,
под плаща нощен – тежък и оловен –
ще пия сам от чашата червена

 

до вик и дъно, с бяс, по единашки!
Оттук-нататък всичко е измама.
Сторете път на моя стих просташки –
да ви отмине тази ерес пряма.

 

За всеки смях ехидно-ироничен
отдавна съм платил цена висока.
По вълчи да скърбя и да обичам,
дори когато казват "не е стока"...

 

Наздраве, Чест! Оттук-нататък – нищо.
Един хербарий, чаша и мастило.
Навярно е на място твърде скришно
гнездото, дето любовта е свила.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??