За честта на единака
Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен
на всяка обич, в дом несподелена,
под плаща нощен – тежък и оловен –
ще пия сам от чашата червена
до вик и дъно, с бяс, по единашки!
Оттук-нататък всичко е измама.
Сторете път на моя стих просташки –
да ви отмине тази ерес пряма.
За всеки смях ехидно-ироничен
отдавна съм платил цена висока.
По вълчи да скърбя и да обичам,
дори когато казват "не е стока"...
Наздраве, Чест! Оттук-нататък – нищо.
Един хербарий, чаша и мастило.
Навярно е на място твърде скришно
гнездото, дето любовта е свила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
