За да е истинско,
ще трябва да боли-
не стига само аз да си реша,
че съм готова.
За да е истинско,
ще трябва да горчи,
тъй както виното -
тоз символ на кръвта Христова.
За да е трайно,
трябва да е то
от Бог благословено
от Неговата свята воля
промислено и вдъхновено.
Започнах аз от личното, но
тъй си е от памтивека
и пада се съдба нелека
на човека,
че трябва той
за Любовта си да пострада
та да я има истинска,
красива - приказна награда.
Да се помъчи и да потърпи,
докато я дочака и намери.
Да бори слабостите си,
за да я привлече и задържи,
и да разтвори тя за него
своите душевни двери.
Дори идеята безкрайно да ни дразни
и да си казваме,
че туй са приказки
сладникави и празни,
но истинската обич е като онази
на Андерсеновата мъничка русалка.
Не бихме я нерекли никога
"безсмислена" или пък "жалка".
Да, истинската Обич е
да имаш силата да пуснеш,
да вярваш истински,
да окриляваш,
за болката и мъката от тебе претърпени
изобщо да не съжаляваш.
Любовта не е себична,
подла
или пък егоистична,
не е угодническа или пък обезличаваща,
а жертвоготовна
до САМОпожертвователна
и вдъхновяваща.
Възможно е да ни лиши
от материалните координати -
за нас привични и познати,
но както с Джим и Дела -
на О'Хенри славните герои,
тя съхранява в нас духовните устои,
а те са истинските ни съкровища безценни -
на влъхвите са даровете съвършени,
които всъщност правят ни
наистина богати.
Кое възможно е,
кое пък - не
в живота ни ей тука, на света,
го определя Бог и волята,
решимостта да вярваме и да обичаме;
по силата на обичта и упованието в Бог
на пилигрими трябва да приличаме.
Тъй от библейското
през прозаичното,
та чак до приказното
и митичното -
Любовта е трудна,
но вдъхновяваща ни Одисея.
Ако не се загубим цели,
завръщаме се с ценни дарове от нея.
И, ако и до днес
не я откриваме,
съвсем не трябва да униваме,
защото Бог ни дава време
да пораснем
и себелюбието си да понадраснем
или пък да отмахнем някой страх,
преди да се превърнем
в шепа прах.
Със уважение,
от грешките и опита на ближните
да се поучим,
така че с мъничко по-малко падания
да сполучим
да проходим
и повярваме в Живота,
претърпявайки достойно
всеки свойта си Голгота.
Тя - истинската Обич затова се случва -
като подводница вълшебна
дълбините ни душевни тя проучва
и тихо и полека
несвободния на свобода и вяра
научава
и упование
в Житейската Премъдрост
му дарява:
да бори ежедневното съмнение,
което се прокрадва,
за да заслужи шанса да Я има
и да Й се радва.
Свободолюбеца улавя Тя с юзди
невидими и леки
и вкарва го в блажените си
тихи истинни пътеки.
И кара го да Я подхранва
и да гледа как израства и уляга -
става зряла,
и да Я пази жива, благодатна,
искрена и споделена, цяла.
* * *
Тя - Любовта стои в началото
и Тя е крайната ни дестинация,
и мъдрият наставник,
и пит - стоп бокса,
и правилната навигация.
Страхът ни е спирачката,
а Егото - команда "Газ!".
Свободната ни воля е пилотът,
така че:
кормилото е винаги у нас.
* * *
И тъй в коридата житейска
необходимо е на Егото и страховете
демоните да омаломощим
та с Обич истинска -
трофеят бикоборски,
да можем да се поздравим.
май 2024 - 20.януари 2025г. Ма Ро Ка
гр.Хасково